Дългопънчеста печурка

Agaricus altipes (F. H. Møller) Pilát

Сем. Agaricaceae - Печурки

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)]

Морфология и биология. Шапката първоначално звънчевидна или полукълбовидна, по-късно изпъкнала до разперена, с широко връхче в центъра, 4–8 cm в диаметър, белезникава, бледожълтеникава, влакнестолюспеста в средата. Пластинките свободни, гъсти, белезникави, розови до черно-кафяви, със светъл стерилен ръб. Пънчето цилиндрично, леко разширено в основата, 8–12 ´ 1–2 cm, бяло, по-късно жълтеникавокафяво, фино влакнестонабраздено, с тънък, бял, често бързо изчезващ пръстен в горната част. Месото бяло, променящо се до розово в горната част и до червенокафеникаво в долната част на пънчето. Спорите елипсовидни или яйцевидно-елипсовидни, 6–8 ´ 3,5–4,5 mm, светлокафяви, гладки. Образува плодни тела единично или на малки групи, VII–X.

Местообитание и популации. Среща се на почва в иглолистни и по-рядко в широколистни гори, на песъчливи почви.

Разпространение в България. Витошки район (Витоша – над с. Кладница), Родопи (Ср. – местн. Орфееви скали над гр. Смолян), Странджа (западно от с. Индже войвода).

Общо разпространение. Европа (България, Беларус, Германия, Дания, Русия, Украйна).

Отрицатено действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари и др.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Гьошева, Димчева, 1991; Gyosheva et al., 2000, 2006.

Автор Мелания Гьошева


Дългопънчеста печурка (карта на разпространението)

Дългопънчеста печурка (илюстрация)